Известният археолог проф. Казимир Попконстантинов от Велико Търновския университет – специалист по средновековна епиграфика, откри през м. август т.г. неизвестен надгробен каменен надпис от манастира в местността „Селището” с името на Георги Синкел Български, според който той е бил собственик на голямо имение, където през 1952 г. проф. Станчо Ваклинов и Вера Мавродинова откриват каменния надпис на Чъргубиля Мостич и оловен печат на цар Симеон. Досега се открити три печата на Георги Синкел и осем керамични образи на светци.
В средновековният манастир край гара Равна при Провадия през 70 години на миналия век бяха открити изобилие от средновековни надписи върху варовиковите стени на пет древни езика – глаголица, кирилица, латиница, руни и смесени. Техният брой е около 350. Заедно с тях бяха открити около 200 рисунки. Един от надписите съдържа подпис на Климент папа Римски, който доказва присъствието на Кирило-Методиевите ученици, които пренасят неговите мощи от Херсон в Рим. Интересно е, че върху стените има елементи от украсата на ръкописите, които по вид и размер съвпадат с вида и размерите на украсата в ръкописите. Най-ценните надписи се съхраняват в градския музей на Провадия. Според оценката на чуждестранни учени слависти откриването на този манастир е първостепенна сензация в археологията и променя ранната история на славяните. Под заглавите „Каменна библиотека от Х в. сп. „Кориер ЮНЕСКО” отпечата кратка статия (бр. 7/1983 г.) с което представи и Кирило-Методиевия вестник на 32 езика.
В манастира „Караач теке” (Черните брястове) край Варна по всяка вероятност цар Борис І настанява кирило-методиеви ученици. В неговите скриптории са открити метални писала и закопчалки на книги, което свидетелства за оживена книжовна дейност. Предполага се, че там е погребан самият княз Борис І.
Манастирът е открит през 1921 г. от чешкия археолог Карел Шкорпил, който намира оловен печат с името на Борис-Михаил. Първата публикация на печата е във варненски вeстник.
В разкопките, ръководени от проф. Казимир Попконстантинов и д-р Росина Костова, участват студенти от Велико Търново, Краков, Берлин и Понтификалния папски институт за източните църкви в Рим.
При разкопки във Велики Преслав бе открит оловен печат /моливовул/ на цар Симеон – следа от Златния век на българската книжнина през Х век. Той е един от най-ранните подобни печати и е много добре запазен. /По сведение на Маргарита Ваклинова, директор на Националния археологически музей в София./
На Световният конгрес по византинистика в Лондон през август 2006 г. Общото събрание на Международната асоциация за византийски проучвания единодушно прие предложението, изложено от акад. Васил Гюзелев, следващият ХХІІ конгрес по византология да се проведе в София от 21 до 27 август 2011 година.
На 9 октомври 2007 г. В Софийския университет „Св. Климент Охридски” се състоя заседание на Българската асоциация по византинистика и медиевистика. То бе ръководено от акад. Васил Гюзелев, който предложи от свое име подробна програма за провеждане на конгреса. Президентът на Международната асоциация по византинистика проф. Петер Шрайнер предложи своя програма съобразно съвременните изисквания за конгресна дейност. По сайта на българската асоциация в интернет се приемат всякакви идеи и предложения.
Очаква се в конгреса да вземат участие около 2 000 учени от различни страни. Организаторите разчитат на дарители за съпътстващите мероприятия – изложби, концерти, екскурзии.
На 1 ноември 2007 г. – Денят на народните будители се състоя Петата научна конференция „Кирилицата в духовността на европейската информационна цивилизация”, организирана от СВУБИТ, Издателство „Захарий Стоянов”, Национален дворец на културата, Национален център за книгата при Министерство на културата. Заседанията бяха проведени в три секции: „Книгата и медиите. Диалог за ХХІ век”, „Библиотечни трансформации в обществото на знанието”, „Културно-историческото наследство на България в европейски контекст. Материалите от конференцията са издадени в отделен сборник от издателство „За буквите-О писменехь”. Съставител и редактор е Светла Девкова. Художник Калин Николов.
През 2008 г. изданието навлeзe в своята ХХХ годишнина.
През август 2007 г. в Белград се е състояла конференция за кирилицата. Обсъждан е многогодишният опит по едновременното използване на кирилското писмо и латинското и бъдещето на славянската азбука. Констатирано е, че напоследък кирилицата възвръща своята по-широка употреба в Сърбия.
На 6 ноември в Дома на Москва в София се проведе кръгла маса на тема „Кирилицата и глобализиращия се свят”, уредена от Фонд „Устойчиво развитие на България”в нея взеха участие учени от Русия, Сърбия, Българската академия на науките, Софийския университет „Св. Климент Охридски”, Великотърновския университет „Св. Св. Кирил и Методий”, Нов български университет, СВУБИТ, представители на Министерството на науката и образованието, Министерството на културата, Съюза на българските писатели, Синдиката на българските учители и др.
Материалите от кръглата маса бяха издадени в отделен сборник на руски език и изпратени на конференцията в Москва.
Кирило-Методиевският вестник „За буквите-О писменехь” известява поредица от авторитетни оценки за кирилицата от учени, писатели художници – минали и днешни като резултат от дългогодишно изследване.
От 6 до 8 декември в Москва се състоя голяма международна конференция „Кирил от нейното възникване до наши”. Тя бе уредена от Руския институт по културология, Руската академия към държавната служебни ба при президента на Руската федерация, Института по славянознание при Руската академия на науките и Архива на Руската академия на науките. От българска страна пленарни доклади на конференцията изнесоха проф. д-р Аксиния Джурова /за създаването на глаголицата и нейната замяна с кирилицата в България от Кирило-Методиевите ученици в Преславската книжовна школа/,, проф. д-р Георги Бакалов /за покръстването на българския народ при княз Борис Първи, приел прогонените от Моравия Кирило-Методиеви ученици/, и проф. д-р Казимир Попконстантинов /за новооткрити каменни надписи от Девети и Десети век, които променят ранната история на славянския език).
На 15 април 2008 г. в Европейския парламент в Брюксел с лекция на проф. д-р Аксиния Джурова на тема „Посланията на кирилицата. Езиковото многообразие и междукултурния диалог” бе открита изложба „Кирилицата” с творби на 30 пловдивски художници.
Четвъртата поредна среща на българските медии, организирана от Българска телеграфна агенция (БТА), се състоя от 18 до 22 май т.г. в Мадрид – Испания. На нея редом с други издания беше представен и в.ц „За буквите-О писменехь”.
Славейкови следи в Италия
На 24 ноември 2007 г. в градинката срещу Общинската библиотека в гр. Брунате, община Комо, Италия бе открит паметник на Пенчо Славейков. На това място, вечерта на 11 юни 1912 г., умира големият български поет, навършил 46 години.
Мемориалният бюст, дело на скулптора Валентин Старчев, бе открит с церемония в залата на Общинската библиотека на Брунате. Слово произнесе кметът на града Дарко Пандакович. Генералният консул на България в Милано г-н Иво Иванов поднесе приветствие. На тържеството присъстваха българският посланик в Италия г-н Атанас Младенов, зам.-министърът на културата г-жа Надежда Захариева, зам.-председателят на Народното събрание Камелия Касабова и председателят на Комисията за култура към Народното събрание Нина Чилова, които също поздравиха участниците в събитието. Паметникът е осъществен със средства, осигурени от българското правителство и асоциацията „Италия-Българш", чийто патрон е Пенчо Славейков. Асоциацията „България-Италия" се оглавява от българката Снежанка Христова.
Празникът продължи с рецитал от стихове на Пенчо Славейков, поднесени на български и италиански от Мони Овадия. Открита бе и изложба, посветена на българския поет, подредена от директорката на Националния литературен музей в София Румяна Пашалийска. Проф. Джузепе Дел’Агата от Университета в Пиза изнесе пространна лекция за живота и творчеството на Славейков и разпространението на неговите творби в Италия. Той отдели специално внимание на представянето на творческото му наследство от големите италиански преводачи Дамяни, Салвини и Пампури. Проф. Дел’Агата предложи интересни гледни точки върху творчеството на Славейков, слабо засегнати от българската критика. Представи също неотдавна публикувания роман „Секретен портрет" от Манилио Бакалини, адвокат по професия, почитател на Славейков. Авторът беше сред присъстващите.
Информацията подготви по материали на Асоциация „ Италия-България " Детелина Стоянова,
Годишен научен семинар на СВУБИТ на тема „Новите информационни технологии в образователния процес” се проведе от 8 до 10 май 2008 г. в курорта „Слънчев бряг”, община Несебър, в почивната станция на Министерски съвет. Семинарът заседава в три секции: 1.Първа секция „Библиотекознание и книгознание”; Втора секция „Информационни технологии”; Трета секция „Информационни фондове на културно-историческото наследство.
Предстоящо
Шестата национална научна конференция с международно участие под надслов „България в културното многообразие на Европа" ще се състои на Деня на народните будители – 1 ноември 2008 г. в Националния дворец на културата. Основни секции: I. Българският език и междукултурният диалог; II. Технологиите в диалектиката на компетентностите и знанията; III. Културно-историческото наследство на България.
След Руската читалня „Акад. Дмитрий Лихачов” и Европейската читалня „Петър Увалиев” в библиотеката на СВУБИТ бе открита Американска читалня „Дж. Макгахан” по повод 130 години от кончината на бележития американски военен кореспондент и незаменим приятел на България.
В близко време при българската църква „Св. Георги” в Одрин ще бъде открито българско читалище. Първоначалната инициатива принадлежи на проф. Стоян Денчев. Библиотеката е подготвена и подредена от екип на СВУБИТ с компютърна конфигурация и инсталиран програмен продукт.
Следващият брой на в. „За буквите-О писменехь” ще представи възрожденската будителска традиция в навечерието на 1 ноември – Денят на народните будители. Ще бъде продължена темата за признаването на независимостта на България, обявена на 22 септември 1908 г. във Велико Търново. Заключителни материали относно 130-годишнината от Освобождението на България и 160-та годишнина от рождението на Христо Ботев допълват съдържанието на броя.
ЗАБЕЛЯЗАНИ ПЕЧАТНИ И ДРУГИ ГРЕШКИ
Колкото и да преглеждахме текстовете, пак се прокраднаха някои грешки и неточности в тях. Благословете, а не кълнете! И поправяйте. Ще ви бъдем благодарни...
Бр. 18/май 2004 г.
Стр. 7
Текст за литографията , издадена по повод 1000-годишнината от кончината на Св. цар Борис /1906/. Смъртта на Покръстителя е точно документирана в приписката на Тудор Доксов към „Слова против арианите” на Атанасий Алексантдрийски – 2 май 907 г.
Бр. 22/май 2006 г.
Стр. 28
„Вероизповедание. Народът отдавна има Апостола Левски за светец.” Любимото песнопение на Левски „Достойно есть” се пее на втори, а не на осми глас.
Бр. 24/ноември 2006 г.
Стр. 11
„Камъче от Шипка” Николай Лихачов, дядото на Дмитрий Лихачов, голям петербургски търговец, дарява на руската армия за Освободителната война 3 000 бойни саби / а не 300 000 , както е написано там/. Липсват конкретни документи за този необи кновен жест засега.
Бр. 27/май 2008 г.
Стр.35
Под пощенската марка на средната колона вместо „Подпоручик Калитин” да се чете „ПОДПОЛКОВНИК Калитин”.
Стр.30
В поздравлението за 90-годишнината на проф. Елена Савова да се чете:
„НА многая лета” вм. „За многая лета”.
Стр. 26
В некролога за Георгий Гачев ред 9 да се чете: „...като наблягаШе не върху документалното проучване на миналото, а на неговото вътрешно съдържание.”
|
Каквато и да е съдбата на „За буквите“, това
което е направено вече с
публикуваните броеве, ще остане завинаги в историята на
българската култура.
Дмитрий Лихачов, 28 май 1980 г.
|
