Известният археолог проф. Казимир Попконстантинов от Велико Търновския университет – специалист по средновековна епиграфика, откри през м. август т.г. неизвестен надгробен каменен надпис от манастира в местността „Селището” с името на Георги Синкел Български, според който той е бил собственик на голямо имение, където през 1952 г. проф. Станчо Ваклинов и Вера Мавродинова откриват каменния надпис на Чъргубиля Мостич и оловен печат на цар Симеон. Досега се открити три печата на Георги Синкел и осем керамични образи на светци.
В средновековният манастир край гара Равна при Провадия през 70-те години на миналия век бяха открити изобилие от средновековни надписи върху варовиковите стени на пет древни езика – глаголица, кирилица, латиница, руни и смесени. Техният брой е около 350. Заедно с тях бяха открити около 200 рисунки. Един от надписите съдържа подпис на Климент папа Римски, който доказва присъствието на Кирило-Методиевите ученици, които пренасят неговите мощи от Херсон в Рим. Интересно е, че върху стените има елементи от украсата на ръкописите, които по вид и размер съвпадат с вида и размерите на украсата в ръкописите. Най-ценните надписи се съхраняват в градския музей на Провадия. Според оценката на чуждестранни учени слависти откриването на този манастир е първостепенна сензация в археологията и променя ранната история на славяните. Под заглавите „Каменна библиотека от Х в. сп. „Кориер ЮНЕСКО” отпечата кратка статия (бр. 7/1983 г.) с което представи и Кирило-Методиевия вестник на 32 езика.
В манастира „Караач теке” (Черните брястове) край Варна по всяка вероятност цар Борис І настанява кирило-методиеви ученици. В неговите скриптории са открити метални писала и закопчалки на книги, което свидетелства за оживена книжовна дейност. Предполага се, че там е погребан самият княз Борис І.
Манастирът е открит през 1921 г. от чешкия археолог Карел Шкорпил, който намира оловен печат с името на Борис-Михаил. Първата публикация на печата е във варненски вeстник.
В разкопките, ръководени от проф. Казимир Попконстантинов и д-р Росина Костова, участват студенти от Велико Търново, Краков, Берлин и Понтификалния папски институт за източните църкви в Рим.
При разкопки във Велики Преслав бе открит оловен печат /моливовул/ на цар Симеон – следа от Златния век на българската книжнина през Х век. Той е един от най-ранните подобни печати и е много добре запазен. Надписът върху него е на български език. /По сведение на Маргарита Ваклинова, директор на Националния археологически музей в София./
На Световният конгрес по византинистика в Лондон през август 2006 г. Общото събрание на Международната асоциация за византийски проучвания единодушно прие предложението, изложено от акад. Васил Гюзелев, следващият ХХІІ конгрес по византология да се проведе в София от 21 до 27 август 2011 година.
съвременните изисквания за конгресна дейност. По сайта на българската асоциация в интернет се приемат всякакви идеи и предложения.
Очаква се в конгреса да вземат участие около 2 000 учени от различни страни. Организаторите разчитат на дарители за съпътстващите мероприятия – изложби, концерти, екскурзии.
ЗАБЕЛЯЗАНИ ПЕЧАТНИ ГРЕШКИ
И НЕТОЧНОСТИ
Колкото и да преглеждахме текстовете, пак се прокраднаха някои грешки и неточности в тях. Благословете, а не кълнете! И поправяйте. Ще ви бъдем благодарни...
Бр. 18/май 2004 г.
Стр. 7
Текст за литографията , издадена по повод 1000-годишнината от кончината на Св. цар Борис /1906/. Смъртта на Покръстителя е точно документирана в приписката на Тудор Доксов към „Слова против арианите” на Атанасий Александрийски – 2 май 907 г.
Бр. 22/май 2006 г.
Стр. 28
„Вероизповедание. Народът отдавна има Апостола Левски за светец.”Любимото песнопение на Левски „Достойно есть” се пее на втори, а не на осми глас.
Благодарим на Асен Атанасов, магистър, музиколог, София 1000, ул. „Ангел Кънчев” № 33, който ни обърна писмено внимание за тази неточност. Припомняме, че през 1976 г. бе издадена грамофонна плоча с разкази на очевидци от Априлското въстание и любимото песнопение на Левски като съвместна инициатива на седмичника „Антени”, Българското национално радио и фирмата „Балкантон”, която имаше няколко допълнителни тиража и бе разпространена нашироко в страната и чужбина. Съхранява се в Златния фонд на БНР.
Бр. 24/ноември 2006 г.
Стр. 11
„Камъче от Шипка” Николай Лихачов, дядото на Дмитрий Лихачов, голям петербургски търговец, дарява на руската армия за Руско-турската война от 1828-29 г. 3 000 бойни саби / а не 300 000 , както е написано /. Липсват точни документи за този необикновен жест засега.
Бр. 27/май 2008 г.
Стр.35
Под пощенската марка на средната колона вместо „Подпоручик Калитин” да се чете „ПОДПОЛКОВНИК Калитин”.
Стр.30
В поздравлението за 90-годишнината на проф. Елена Савова да се чете:
„НА многая лета” вм. „За многая лета”.
Стр. 26
В некролога за Георгий Гачев ред 9 да се чете: „...като наблягаШе не върху документалното проучване на миналото, а на неговото вътрешно съдържание.”
Бр. 29/ноември 2008 г.
Стр. 17
Подзаглавието да се чете „Честване 130-годишнината от кончината на Дежюариъс Макгахан в САЩ”. Бележитият американски журналист е роден през 1844 г. и почива на 34-годишна възраст на 8 юни 1878 г. само три месеца след подписването на Санстефанския мирен договор. Заразява се от тифус при посещението на негов боен другар. Горното е указано в словото на проф. Стоян Денчев при откриването на Американска читалня в СВУБИТ на 14 май 2008 г. с участието на представители от посолството на САЩ.
Наистина става наложително неговите единствени по рода си свидетелства за Априлското въстание в България да бъдат издирени издадени изцяло на английски и български език.
Бр. 31/ноември 2009 г.
Стр. 36
Информацията за освещаването на копие от Самарско знаме на връх Шипка на 23 август 2009 г. следва да започва по следния начин:
„Сто ТРИДЕСЕТ и две години след съдбоносните боеве на връх „Св. Никола”...”
Стр. 25
Заглавието на репортажа за представянето на книгата „Папска дипломация” от Кирил Карталов в превод на български е:
„Привет на БЛАГОСКЛОННИЯ читател.”
Старинна формула за авторски етикет. Съкратено Ел. Би.Ес.
Стр. 23
„Св. Иван Рилски във Ватикана”
Отпечатаната за пръв път мозайка от частния параклис „Майката на изкупителя” в резиденцията на папата във Ватикана погрешно е посочен образа на Св. Йоан Златоуст вместо образа на Св. Иван Рилски. Последният се намира горе вдясно . Горното бе уточнено в писмо на папския нунций Монсиньор Януш Болонек до редакцията.
Грешката е допусната по вина на редакторката Станини Дешева, която вече не участва в списването на изданието...
Има и други съществени грешки и неточности. Онези читатели, които ги открият и съобщят за това, ще бъдат възнаградени.
Нали върху старите български книги изрично е изписвано с ръката на незнайни писачи:
„Благословете , а не кълнете. И поправяйте...”.
|
