Известният археолог проф. Казимир Попконстантинов от Велико Търновския университет – специалист по средновековна епиграфика, откри през м. август т.г. неизвестен надгробен каменен надпис от манастира в местността „Селището” с името на Георги Синкел Български, според който той е бил собственик на голямо имение, където през 1952 г. проф. Станчо Ваклинов и Вера Мавродинова откриват каменния надпис на Чъргубиля Мостич и оловен печат на цар Симеон. Досега се открити три печата на Георги Синкел и осем керамични образи на светци.

В средновековният манастир край гара Равна при Провадия през 70-те години на миналия век бяха открити изобилие от средновековни надписи върху варовиковите стени на пет древни езика – глаголица, кирилица, латиница, руни и смесени. Техният брой е около 350. Заедно с тях бяха открити около 200 рисунки. Един от надписите съдържа подпис на Климент папа Римски, който доказва присъствието на Кирило-Методиевите ученици, които пренасят неговите мощи от Херсон в Рим. Интересно е, че върху стените има елементи от украсата на ръкописите, които по вид и размер съвпадат с вида и размерите на украсата в ръкописите. Най-ценните надписи се съхраняват в градския музей на Провадия. Според оценката на чуждестранни учени слависти откриването на този манастир е първостепенна сензация в археологията и променя ранната история на славяните. Под заглавите „Каменна библиотека от Х в. сп. „Кориер ЮНЕСКО” отпечата кратка статия (бр. 7/1983 г.) с което представи и Кирило-Методиевия вестник на 32 езика.
В манастира „Караач теке” (Черните брястове) край Варна по всяка вероятност цар Борис І настанява кирило-методиеви ученици. В неговите скриптории са открити метални писала и закопчалки на книги, което свидетелства за оживена книжовна дейност. Предполага се, че там е погребан самият княз Борис І.
Манастирът е открит през 1921 г. от чешкия археолог Карел Шкорпил, който намира оловен печат с името на Борис-Михаил. Първата публикация на печата е във варненски вeстник.
В разкопките, ръководени от проф. Казимир Попконстантинов и д-р Росина Костова, участват студенти от Велико Търново, Краков, Берлин и Понтификалния папски институт за източните църкви в Рим.

При разкопки във Велики Преслав бе открит оловен печат /моливовул/ на цар Симеон – следа от Златния век на българската книжнина през Х век. Той е един от най-ранните подобни печати и е много добре запазен. Надписът върху него е на български език. /По сведение на Маргарита Ваклинова, директор на Националния археологически музей в София./

На Световният конгрес по византинистика в Лондон през август 2006 г. Общото събрание на Международната асоциация за византийски проучвания единодушно прие предложението, изложено от акад. Васил Гюзелев, следващият ХХІІ конгрес по византология да се проведе в София от 21 до 27 август 2011 година.
съвременните изисквания за конгресна дейност. По сайта на българската асоциация в интернет се приемат всякакви идеи и предложения.
Очаква се в конгреса да вземат участие около 2 000 учени от различни страни. Организаторите разчитат на дарители за съпътстващите мероприятия – изложби, концерти, екскурзии.

Каквато и да е съдбата на „За буквите“, това което е направено вече с публикуваните броеве, ще остане завинаги в историята на българската култура.

Дмитрий Лихачов, 28 май 1980 г.